Всеки от нас пристига във връзките си с чеиз. Той е съставен от чувствителни, болезнени места, които носим от своята история.
Някои са произтекли от динамиката в рожденото ни семейство, други са с нас от училищните години, трети са реликви от предишни връзки, следи от тежки събития, които са ни сполетели или отпечатъци от социалния контекст, в който е протекло развитието ни.
Някои са от миналото ни, а други – свързани с това, което се случва понастоящем в други сфери на живота ни, извън връзката. А трети са болезнени случки от историята на настоящата ни връзка.
Тези следи в душата са нашите „устойчиви уязвимости“.
Понеже те са устойчиви и понякога са продукт от множество подобни ситуации, ние развиваме стратегии за оцеляване. Те са били изобретени, за да предпазят уязвимите ни места и да ни помогнат да се справяме. Понякога те намират израз във фразите, които използваме като „мото“ или „сентенции“ описващи вярванията, които ги обосновават.
Когато устойчива уязвимост бъде докосната, автоматично прибягваме към стратегия за справяне, която сме използвали в подобни ситуации, за да се предпазим или да овладеем положението. Тя се задвижва на автопилот, а не защото сме я избрали, след като сме обмислили как да постъпим. Това е било най-доброто, на което сме били способни и ни е помогнало да се справим, запазвайки интегритет и усещане за контрол в емоционално трудна ситуация.
Макар и да са служили за защита, стратегиите за оцеляване често са непродуктивни в междуличностните отношения. Веднъж активирани, те имат тенденцията да стимулират у другия именно поведението, което се опитваме да избегнем.
Понякога се случва така, че стратегиите за оцеляване на единия, засягат уязвимостите на другия и обратно и така се оформя омагьосан кръг на взаимно нараняване.
В своя съвместен живот двойките неминуемо се натъкват на повтарящи се несъгласия, които произтичат от фундаментални различия между партньорите и от ситуации, в които нуждите и желанията им се разминават. Джон Готман устаноявява, че 69% от проблемите в партньорските връзки са нерешими и ще съпътстват двойката през цялата връзка. Обикновено, двойката е наясно с различията, обсъжда ги и преговаря, намира начин да се справя с разногласията и продължава напред с ежедневието. Макар и темите да се връщат отново и отново на дневен ред, това не е разрушително за отношенията.
Сред нерешимите проблеми има и шепа такива, които впримчват устойчивите уязвимости на партньорите по такъв начин, че се превръщат в непроходими и тласкат двойката към нестихващи конфликти и постепенно раздалечаване.
Нека да си представим една двойка – Кирил и Кремена и за момент да надникнем в техния живот.
Кремена е последната, която научава за болестта на баба си, към която е много привързана, последна научава, че родителите й се развеждат и последна научава за афератата на партньора й в една от предходните й връзки. Тайните са плащащи демони за нея и тя се тревожи, когато й се струва, че нещо е прикрито.
Кирил е отгледан от самотна майка, която държи да си казват всичко. В пубертета той започва да се чувства силно ограничен от интензивната потребност на майка му да останат близки и съпротивата й към това той да търси приятели сред връстниците си. Затова той скрива, когато започва първата си връзка с момиче. Майка му успява да узнае за връзката, която разбира се, не одобрява. Без неговото знание се обажда в дома на момичето, за да забрани да се срещат. Връзката се разпада под напрежението и той е още по-дълбоко затормозен от настойчивата близост на майката.
В отношенията на тази двойка присъства един повтарящ се проблем. Кремена негодува всеки път, когато Кирил се отдръпне – било то излизайки с приятели, било то в собствения си вътрешен свят. Тя го преследва с въпроси, движена от дълбоко запаметения страх, че нещо е държано в тайна от нея. На свой ред той се отдръпва все повече и повече – прибира се по-късно след работа, реагира с раздразнение на нейните въпроси и става все по-сдържан в изразяването на топлота.
Те се нуждаят един от друг, за да успокоят страховете около техните устойчиви уязвимости. Кремена има нужда да бъде уверена, че близостта им не е застрашена, когато Кирил има нужда от пространство. Кирил има нужда да бъде уверен, че свободата му няма да бъде отнета, за да бъде в състояние да се осмели да бъде свързан. За него апелите на Кремена към повече близост напомнят на историята, с която е израснал, а за нея неговото затваряне и отдръпване напомня за болката и страха от загуба и това да разбере, че е държана в неведение.
В омагьосания кръг на взаимно нараняване, всеки се опитва да предпази болните си места, по начин, който засяга уязвимостта на другия. За да бъдем в състояние да водим диалог около нерешимите проблеми, решаващо е да бъдем чувствителни към подтекста на случващото се и да разбираме метафоричния език на реакциите на своя партньор.
За тази цел ни е необходима точна и осъвременена карта на вътрешния свят на другия. Така можем да бъдем „експерт“ по човека до себе си, познавайки не само стресорите в живота му в момента, стремежите, опасенията и надеждите, но и нещата, които му действат като спусък, защото засягат уязвимите му места.