4-те най-сигурни начина да отровиш любовта

4-те най-сигурни начина да отровиш любовта

1200 620 Ана Вълева

Знаете ли, че разпадът на една връзка може да бъде предсказан с повече от 90% точност?

Достатъчно е да се наблюдават едва 3 минути от кавга между партньорите. В това съвсем кратко време двойката проявява 4 отровни модела на поведение, които предвещават смъртта на връзката.

В лабораторията на др. Джон Готман в Сиатъл в рамките на повече от 40 години наблюдават взаимодействията, изследват възприятията и измерват физиологията на стотици партньорски двойки, които са поканени да поговорят за тема, по която имат разногласия. Серия от продължителни изследвания води до откритието, че връзките, поели към раздяла, се характеризират с повтарящи се разрушителни модели.

Началото на разговора предвещава неговия изход.

Любопитно е, че дори самото начало на разговор по конфликтна тема предопределя дали неразбирателството може да бъде конструктивно разрешено или конфликтът ще бъде безплоден. Двойките във връзки, поели към раздялата, имали склонността да започват сурово и първите им реплики обричали обсъждането на провал като подклаждали ескалираща негативност.

Но не всички прояви на негативност били еднакво унищожителни.

4 поведения се откроили като най-сигурните начини да отровиш любовта.
  1. Критика

Критика е всяко изказване, което съдържа в себе си посланието, че има нещо нередно в личността на другия.

Тя може да приеме формата на атака към характера на човека или към конкретна черта. Често етикетирането на негативното качество е абсолютно и е рамкирано с „винаги/никога“, които го увековечават като непреходно и непоправимо. Но понякога критиката е изразена като дълъг списък с много специфични оплаквания, които събрани заедно могат да бъдат възприети като детайлно описание какво не е наред в личността на човека.

Критиката се появява и преоблечена като обвинение. Причината за проблемната ситуация е недостатък у партньора и затова вината е в него или нея.  Понякога, парадоксално, пръстът може да посочи партньора, дори и той или тя да няма участие в случилото се – „Защо не ми напомни да пратя смс за паркинга? Заради тебе ни сложиха скоба!“ „Вдигнали са колата! Защото ти настояваше точно тука да вечеряме! Вечно с твоите капризи!“

Друг път обвинението може да бъде съчетано с изразяването на разочарование или преживяване за предателство на доверието или ангажимента. „Аз разчитам на теб да я вземеш от градина, а учителката ми се обажда, че тя стои там последна. Как да ти имам доверие като забравяш да прибереш дъщеря ти?“

Също критиката може да приеме формата за четене на мисли и да се насочи към изобличаването на негативните мотиви, чувства и поведения на партньора. Приписвайки предполагаеми намерения или състояния, критиката съдържа в себе си и обяснение „Нарочно го правиш!“ „Въобще не се сещаш, че може да имам нужда от помощ, защото мислиш само за себе си!“ Още от малки ние се учим да „четем“ мислите на другите и да гадаем какво изпитват. Устроени сме да правим предположения за невидимите състояния на хората около нас, но в обтегнатите отношения тенденциозно приписваме негативни намерения на партньора си, дори когато постъпките или думите им са неутрални или добронамерени.

Критиката е най-разрушителна, когато се използва в началото на разговора, именно защото началото е решаващо за резултата. Тя има свойството на катализатор за негативността, предизвиквайки отбранителност.

  1. Отбранителност

Отбранителността е опит да се отблъсне атака, която възприемаме, че е насочена към нас.

Обикновено включва отричане на отговорност по отношение на обсъждания проблем, а това на свой ред подклажда конфликта.

Най-често отбранителността се появява в две основни форми – от позицията на невинна жертва (Защо ме обвиняваш? Аз какво съм направила?) или на правдиво възмущение (Как можеш да кажеш, че аз съм безотговорен! Аз правя толкова за това семейство!), но целта й е да предаде, че каквото и да се е случило, обвинението е несправедливо и незаслужено.

Всички малко или много прибягваме до „Да, обаче…“ като начин да защитим себе си, когато се почувстваме атакувани. Понякога посочваме външни обстоятелства като оправдание за ситуацията или омаловажаваме оплакването на другия, отбелязвайки, че проблемът не е всъщност никакъв проблем. В доста случаи отговорът на оплакването с оплакване служи като контраатака, която не само отменя възможността да сме допринесли за случилото се, но и измества вниманието към поведение на партньора, което за нас е било провинение.

  1. Презрение

Най-подривното поведение е презрението. Присъствието му е най-сигурният показател, по който може да бъде предсказан разпадът на отношенията във всички двойки. Както може би се досещате, проявите на презрение са опити да обидиш или да комуникираш под някаква форма неуважение. Обикновено идват от позиция на превъзходство, предавайки, че си по-добър, по-морален или по-справящ се от другия. Често презрителните коментари се поднасят с присмех, сарказъм или подигравка и може да включват окарикатуряваща имитация на емоционалното състояние или поведението на партньора, за да се омаловажи и осмехотвори. Най-грубата проява на презрение е директната обида.

  1. Емоционално отдръпване

Когато разговорът стане напрегнат и атмосферата се нажежи, един от партньорите може да се отдръпне емоционално от взаимодействието. Някой от двойката предава посланието, че не желае да слуша или да отговаря на другия като спира да дава обичайните сигнали, че следи говорещия. Лицето застива и престава да отразява изражението на събеседника, прекъсва контакта с очи, спира да кима или да издава звуци на потвърждение, че слуша и не дава признаци, че думите достигат до него или нея. В моменти, когато негативната емоция вземе връх, отдръпването може да се изрази в съсредоточаване върху някой тривиален предмет или насочване на вниманието към собственото тяло (почистване под ноктите, разглеждане на крайчетата на косата), за да се избегне контакта с другия. Отстрани изглежда сякаш отдръпналият се партньор е безразличен и безучастен и се е оттеглил от разговора.

Преобладава тенденцията мъжете (в хетеросексуални двойки) да се отдръпват емоционално  и това често води до интерпретацията, че посланието не достига до тях и е необходимо допълнително усилие, за да има ефект.

Но същината на емоционалното оттегляне се разкрива с наблюдението на случващото се на нивото на физиологията.

В „любовната лаборатория“ др. Джон Готман и неговия екип измерват множество показатели като сърдечния ритъм, нивата на определени хормони като кортизол и адреналин, дишане, изпотяване и др. Те откриват, че по време на емоционалното отдръпване хората съвсем не за безразлични, а тъкмо обратното – те имат физиологични показатели на някой, който изпитва осилна реакция на стрес. Това позволява да се надникне зад фасадата на „незаинтересованост“ и да се разпознае явление, наречено „наводняване“.

Състоянието се появява, когато се чувстваме враждебни и в тялото ни са активирани процеси свързани с атаката, но едновременно с това изпитваме безсилие да променим случващото се и в организма ни циркулират хормони, които имат функцията да ни изключат и затворят, за да се предпазим от болката. Именно наводняването предизвиква отдръпването от разговора, в опит да се справиш с надделяващите емоции.

Емоционалното отдръпване е неуспешен опит да се успокоиш.

Тенденциозната поява на тези 4 унищожителни модела на взаимодействие гарантира невъзможността да се разрешават несъгласията между партньорите. Разговорите са непродуктивни, а конфликтите остават незавършени. С натрупването на злополучни опити да се разговаря, които не водят до нищо, негативността се разпространява и върху най-баналните ежедневни ситуации, докато погълне връзката. Обичайното оплакване на партньорите, че имат проблем с комуникацията, идва като израз на трудността да проведат обсъждане без да отравят любовта си.